Европейската Аудиовизуална Обсерватория публикува нов доклад за влиянието на финасовите стимули върху нивата на производството на филми и аудиовизуални произведения в Европа
Използването на финансови механизми – данъчни кредити, облекчения и префернции - за стимулиране на по-високи нива на производство на филми и аудиовизуални произведения е популярен инструмент в Европа през последните години. Колко ефективни са съответните схеми за постигането на тази цел? Какво е тяхното влияние върху индустрията?
Докладът изследва финансовите механизми, действащи в Белгия, Хърватска, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Ирландия и Великобритания. Идентифицирани са всички схеми на финансово стимулиране към 2014г.
Изводите:
● Нараства броя на финансовите префенции в Европа
Видно от цифрите по-дoлу, тази промяна се наблюдава в последните няколко години. Между 2010 и 2014 Европейските държави въвеждат дванадесет нови финансови стимула в подкрепа на производството на филми, телевизия и видеоигри, с което стават общо 26 фискални схеми, опериращи в 17 държави.
Успоредно с тенденцията на въвеждане на нови схеми се наблюдава процес на адаптиране и осъвременяване на съществуващите. Същевременно облекченията се разпростират и към нови сектори, напр. към видеоигри във Великобритания, а във Франция усъвършенстването на схемата за данъчен кредит става заедно с възприемане на специфични мерки, приложими към анимация и копродукции в телевизионните програми.
● Фискалните облекчения тласкат нагоре нивата на производство
Анализите сочат, че държавите, в които има въведени схеми за финансово стимулиране постигат по-голям дял на филмовия сектор като част от БВП отколкото държави без подобни механизми (средно, 0,06% от БВП към 0,01%). Ръстът в сектора е по–стабилен в държави, използващи стимулиращи механизми – филмопроизводството нараства с 9% в тези държави към 4% в страни без такива.
● Нарастват нивата на заетост
Пример в тази посока е Франция, където заетостта във филмовия сектор нараства с 38% от 2004г. насам и с 27% в телевизиония.